Имало едно време, през девет планини в десета, през девет земи в десета, океан, наречен Пети океан. Той обаче не бил обикновен, а много специален, защото бил океан от бира, обаче не от каква да е, а от ЖИВА бира. На брега на океана имало къщичка наречена AleHouse. Тя обаче не била обикновена, защото в нея се събирали много специални хора, наречени любители на ЖИВАТА бира. И така започва нашата история за това как се е създало всичко това и как бирените любители прекарвали времето си в произвидство и употреба на тази много специална и полезна напитка.

Преди много, много години, още преди да се родят нашите дядовци, преди да се родят техните дядовци и даже преди да се роди Исус Христос, в една стара държава наречена Китай са варели бира наречена „Куи”. В една друга древна държава, наречена Месопотамия била намерена керамична плочка от преди 4 000 години, която показвала, че правенето на бира е била високо уважавана и ценена професия , а майсторите пивовари са били жени. В древен Вавилон, жените пивовари са били също и проповеднички. Богините Сирис и Нимкази са били покровителки на бирата, и живата бира била пазена само за церемониите в храмовете. През 2 100г. пр .н. е. Хамуаби, шестият цар на Вавилон, въвел закон за съдържателите на ханове, който защитавал любителите на бира. Наказанието за наливане на по-малко бира от мярката било удавяне на съдържателя на хана. В древен Израел се е пиела жива бира още по времето на цар Саул и цар Давид. Живата бира била една от храните, които Ной взел със себе си. В Египет жените киснели ечемичен хляб във вода, оставяли получената смес да ферментира и получавали напитка близка до днешната жива бира. Те много я харесвали и често я пиели, затова било задължение на жените да приготвят от тази напитка заедно с омесването на хляба. Медицински документ писан около 1 600г.пр.н.е. изрежда близо 700 рецепти, а в 100 от тях се среща думата „жива бира”. Живата бира е толкова стара, колкото и цивилизацията. Тя е част от световната история - от древен Египет, през средновековните монаси, до временната й забрана в Америка. Тя е била част от живота на обикновените хора, както и символ на празненства, възстановяване и релаксация. Местната кръчма е била бягство и социална среда на много хора.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата.

Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа. Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели, тяхно е било и задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи. В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора, освен духовенството, са могли да пишат и четат, и писмен знак не би бил от полза. Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ЕЙЛ като дар. Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър, Англия.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменими термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц(направен от ечемик),вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Бирата е внесена в Англия от Фландрия. Била е горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант. До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета. Само за закуска придворните дами при Хенри VIII са получавали галон бира. Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местния ейл. И ако не е отговарял на изискванията, са й доставяли ейл от Лондон. Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Методът на дегустация е много любопитен. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейката и са сядали върху нея, докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове залепвали за пейката след половин час.

Заслугата за изобретяването на бутилирания ейл се приписва на декана на колежа Св.Поул. Отивайки на риболов, той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Когато се върнал на след време, видял,че тапата е извръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.

Европейската бира била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Откривателят акостира при Плимут Рок, вместо да продължи по-на юг както планирал, основно защото... свършват запасите от бира.

В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често била взимана от замърсени реки по това време. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.

С навлизането ни в 20век се променят и технологиите за произвидство на кехлибарената напитка. Производството все повече се комерсиализира и неминуемо се променят вкусовите качества на бирата. Затова ние възродихме ЖИВАТА бира и създадохме AleHouse, зада запазим старите традиции и да се насладим на вкуса на натуралната и така полезна за здравето ЖИВА бира.